Господин Широки Пръсти и Синът на Клисаря

Господин Широки Пръсти беше собственикът на местната страноприемница. Казваше се Широки Пръсти, защото беше доста щедър понякога. Щедър беше на водата, когато разреждаше скришно виното с нея.
Мястото бе закътано, приятно. Някой заблуден пътник ще се дотътри уморено до вратата, ще влезе в приятната задимена атмосфера вътре и с удоволствие ще остане да пренощува. Ще похапне от манджите на Господин Широки Пръсти, ще се качи в стаята си и през отворения прозорец ще се наслади на глътка свеж въздух и на величието на близките гори.

Самият Господин Широки Пръсти ще го посрещне с широко разперени ръце със свлечени ръкави. Ръцете са му вдигнати, за да посочи какви манджи има на огнището и какви напитки по дървените рафтове, за да не би случайно гостът да пропусне да си поръча нещо.
Тази късна вечер в страноприемницата се намираха само горският пазач и клисарят на близката църква. Господин Широки Пръсти дремеше на тезгяха леко заслушан в разговора им, не че го занимаваха много хорските приказки , а за да не пропусне някоя поръчка.
Клисарят нервно побутваше окачената на врата си връзка ключове, докато споделяше една предълга история. Отначало той шепнеше, но все повече се разгорещяваше. Синът му не искал да ходи да учи военно дело. Искал да си стои вкъщи и някога, може би, да замести баща си.
– Не се интересува от тези неща. Аз като клисар имам спокоен живот, но ми се иска синът ми да се запознае със света. Да има с какво да се гордее пред жена си и какво да разказва на децата си. На военните се гледа с добро око. После може дори и кмет да стане, ако поиска.
Клисарят млъкна за малко, докато двамата с горския пазач си представят как отличителните знаци на кметския пост биха се съчетали с една пъпчива физиономия. Синът на клисаря беше весел нехранимайко, неуловим като изпусната монета за мераците на майка си и баща си.
– Не иска и това е. По цял ден лапа мухите и се скита из горите уж на лов. Досега вкъщи и едно врабче не е донесъл.
Горският пазач се засмя:
– Не ходи на лов твоето момче. Момичетата задиря по цял ден.
– Ето, нищо не прави. Не знам вече как да се оправям с него. Разчита да ме наследи като клисар все едно това е най-хубавото нещо на света.
В помещението се понесе тишина ведно с изпаренията на изврялата на огнището тенджера. Господин Широки Пръсти поотхлупи капака, обърса си ръцете в кожената престилка и седна до двамата. Съветите нищо не струват, а пък са добър начин да прекараш вечерта.
– Казваш, твоето момче мисли, че клисарството е добра професия. Така е, наистина. Твоята история ми напомня за един далечен братовчед. Той разчиташе на бобрите, които живееха до хижата му. Те направиха и поддържаха бента на реката. Там той с лекота ловеше риба и спечели от нея много сребърни монети. Никой не можеше да го откъсне от бента и хижата. Накрая околните брезови гори остаряха и бобрите се преместиха в по-млада гора. Изоставеният бент се разруши. Братовчедът остана с празни ръце и дори да не искаше, му се наложи да се премести.
Клисарят се почуди:
– Да, а какво е общото с моя случай?
– Ами разруши бента на сина си! Той си мисли, че е добре да стане клисар и това е неговият бент. Обаче, не знае точно какви са задълженията на клисаря. Почни да го учиш на тях. Утре го накарай да излъска всички камбани в църквата. Да види, че това не е лесно занимание.
По-късно гостите се разотидоха. На следващата вечер клисарят пак беше в страноприемницата и носът му беше дори по-увесен. Господин Широки Пръсти вече бе забравил съветите си от предишната вечер и попита госта защо е така унил. Унилите гости висят над чашата с вино и не се сещат да си поръчат нещо за хапване.
– Послушах те аз тебе. Синът ми цял ден лъска камбаните. Вечерта слезе зачервен и доволен. Каза, че това било много приятно занимание, ободрявало и раздвижвало кръвта. А уж трябваше да го откаже.

– Е то не става лесно. Той моя далечен братовчед години изкара край бентовете на бобрите. – после видя, че е стреснал клисаря. – Но не, твоят син ще се осъзнае по-бързо. Абе вие там в църквата мазета имате ли. Имате значи. И не си ги чистил откога? От 10 години, казваш. Ами ето работа за сина ти. Особено полезно е да поупражнява как се вадят онези огромните бъчви за вино на дядо поп и как се мият като влизаш целия вътре. Не ги вадите ли? Ами сега синът ти ще почне да ги вади.
Няколко седмици клисарят идваше рядко в страноприемницата. Само да изпие по едно набързо. Една вечер дойде, седна и започна да гледа очаквателно господин Широки Пръсти. Гостилничарят си свърши работата и седна до него, за да чуе как вървят нещата.
– Не е да не е натоварено момчето ми. Личи си, че дава всичките си сили. Старае се. През тези седмици заякна и вече доста по-лесно се справя и учудва дори дядо поп. Не изглежда да е променил убеждението си.

– Ами вашата църковната работа не е само да чистиш и да лъскаш. – говореше господин Широки Пръсти, докато използваше времето, за да избърше масата. – Вие трябва да се грижите и за душите на хората, да ги пазите от злите сили. Ето, малкото гробище зад църквата. В селото се носят слухове за зли духове и вампири, които обикалят там. Нима не трябва да се направи нещо за опазване на почтените гробове?!

Клисарят гледаше със зараждаща се надежда, че гостилничарят ще измисли още някоя гяволия.

– Та ето какво. Синът ти трябва да усвои още едно умение на клисарския занаят. Всяка втора нощ ще седи в гробището и ще пази гробовете от зли сили .Обясни му съвсем подробно срещу какво трябва да ги пази. А през деня ще продължава с другата работа. А ти знаеш ли какво ще правиш през тези нощи? Ще ти дам сега от кухнята два големи кокала. Работата е лесна. През тези нощи ще се криеш зад оградата на гробището и от време на време ще подрънкваш кокалите един в друг. Лесна работа. Само се облечи добре, че нали те болят костите на нощната влага.

Тази вечер в гостилницата имаше малко тържество. Клисарят черпеше по случай заминаването на сина си, който щеше да се присъедини към армията. Горският пазач бе приятел на клисаря и Господин Широки пръсти получи специален подарък: пушен еленски бут. Господин Широки Пръсти с умиление прибра бута в задната стаичка и започна да налива още една кана вино за клисаря. Наля, колкото трябваше, а после се зачуди. След това допълни каната с вода до ръба. Такъв си беше господин Широки Пръсти. Винаги готов да помогне.